Счетоводно отразяване и данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на разликата между номиналната и емисионна стойност на дялове при увеличаване на капитала

Съгласно ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат. В ЗКПО липсва регламентация относно данъчното третиране и счетоводното отразяване на разликата между номинланата и емисионната стойност на дялове при увеличаване на капитала.
Във връзка с гореизложеното, възниква въпроса дали формираната разлика между номиналната и емисионната стойност на издадените дялове при увеличаване на капитала, по смисъла на чл. 148 ал. 1, т. 2 от ТЗ, може да се отчете счетоводно във фонд „Резервен“ на дружеството.
Съгласно Чл. 176. от Търговския закон, емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка. Емисионната стойност не може да бъде по-малка от номиналната, като е допусната възможността да се записват акции и на по-голяма стойност от номиналната. Регламентирано е и третирането на разликата между номиналната и емисионната стойност, която се отнася във фонд „Резервен“ на дружеството. Резервите представляват компонент на собствения капитал и като такива, се представят в пасива на баланса отделно от задълженията (пасивите) на предприятието, тъй като собственият капитал представлява остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадане на всичките му пасиви.
Капиталът при дружествата с ограничена отговорност счетоводно се отбелязва като пасив по баланса, защото исторически се е смятало, че капиталът е стойността на вземането на съдружниците за вноските, които са направили (това са задължения на дружеството). Вноските се възстановяват при прекратяване на дружеството. Капиталът е стойност и по начало, най-често, но не винаги съответства на задължението за вноска на съдружниците при учредяване на дружеството. Възможно е обаче стойността на вноските да е по-голяма от стойността на капитала, в такъв случай разликата отива във фонд “Резервен. Продажбата на дялове по емисионна стойност, различна от номиналната е обичайна практикта. Разликата между двете е премия от емисия, която е част от нетните активи на дружеството. Доколкото тази премия, не е пряка функция от дейността на дружеството, не би следвало премийният ефект да се третира като част от счетоводния финансов резултат на дружеството. Именно затова, този премиен резерв не е част от реализирания от дружеството финансов резултат.
При увеличаване на капитала на дружеството с ограничена отговорност, чрез записване на нови дялове, заплащането на новите дялове може да стане по номиналната им стойност или с разлика в цената. Съгласно становище на НАП с Изх. № 24-34-78 oт 01.04.2014 г., тази разлика може да се разглежда като еквивалент на създадените от съществуващите съдружници резерви и по тази причина разликата между номиналната и емисионната стойност на дяловете би могла да се отнесе по счетоводната сметка „Резерви“. Особеността е, че създадените резерви не са на база на нормативно изискване, респективно дружеството може да взима решения за разпореждане, които следва да не са в нарушение на разпоредбите на Търговския закон и дружествения договор.
Както беше отбелязано по-горе, ЗКПО не предвижда специално данъчно третиране в описания случай и доколкото разглежданата стопанска операция не засяга счетоводния финансов резултат, то същата няма да намери отражение и върху данъчния финансов резултат.
Съгласно ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат. В ЗКПО липсва регламентация относно данъчното третиране и счетоводното отразяване на разликата между номинланата и емисионната стойност на дялове при увеличаване на капитала.
Във връзка с гореизложеното, възниква въпроса дали формираната разлика между номиналната и емисионната стойност на издадените дялове при увеличаване на капитала, по смисъла на чл. 148 ал. 1, т. 2 от ТЗ, може да се отчете счетоводно във фонд „Резервен“ на дружеството.
Съгласно Чл. 176. от Търговския закон, емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка. Емисионната стойност не може да бъде по-малка от номиналната, като е допусната възможността да се записват акции и на по-голяма стойност от номиналната. Регламентирано е и третирането на разликата между номиналната и емисионната стойност, която се отнася във фонд „Резервен“ на дружеството. Резервите представляват компонент на собствения капитал и като такива, се представят в пасива на баланса отделно от задълженията (пасивите) на предприятието, тъй като собственият капитал представлява остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадане на всичките му пасиви.
Капиталът при дружествата с ограничена отговорност счетоводно се отбелязва като пасив по баланса, защото исторически се е смятало, че капиталът е стойността на вземането на съдружниците за вноските, които са направили (това са задължения на дружеството). Вноските се възстановяват при прекратяване на дружеството. Капиталът е стойност и по начало, най-често, но не винаги съответства на задължението за вноска на съдружниците при учредяване на дружеството. Възможно е обаче стойността на вноските да е по-голяма от стойността на капитала, в такъв случай разликата отива във фонд “Резервен. Продажбата на дялове по емисионна стойност, различна от номиналната е обичайна практикта. Разликата между двете е премия от емисия, която е част от нетните активи на дружеството. Доколкото тази премия, не е пряка функция от дейността на дружеството, не би следвало премийният ефект да се третира като част от счетоводния финансов резултат на дружеството. Именно затова, този премиен резерв не е част от реализирания от дружеството финансов резултат.
При увеличаване на капитала на дружеството с ограничена отговорност, чрез записване на нови дялове, заплащането на новите дялове може да стане по номиналната им стойност или с разлика в цената. Съгласно становище на НАП с Изх. № 24-34-78 oт 01.04.2014 г., тази разлика може да се разглежда като еквивалент на създадените от съществуващите съдружници резерви и по тази причина разликата между номиналната и емисионната стойност на дяловете би могла да се отнесе по счетоводната сметка „Резерви“. Особеността е, че създадените резерви не са на база на нормативно изискване, респективно дружеството може да взима решения за разпореждане, които следва да не са в нарушение на разпоредбите на Търговския закон и дружествения договор.
Както беше отбелязано по-горе, ЗКПО не предвижда специално данъчно третиране в описания случай и доколкото разглежданата стопанска операция не засяга счетоводния финансов резултат, то същата няма да намери отражение и върху данъчния финансов резултат.